Филтър, преписан от устата на хамсията, задържа над 99% от микровлакната на пералнята

Хамсията плува с отворена уста. Водата влиза отпред и излиза през хрилете, планктонът остава вътре, а ситото ѝ не се запушва, макар че рибата прекарва живота си в такова цедене. Точно тази подробност е заинтригувала биолозите от Бонския университет, защото всеки филтър, направен от човек, рано или късно се задръства.

Резултатът е филтър за отпадната вода на пералня, отпечатан на триизмерен принтер. Той задържа над 99 на сто от синтетичните микровлакна, а при част от измерванията стойността стига 99,6%. Работата на екипа около Леандра Хаман и Александер Бланке от Института по организмова биология е публикувана на 5 декември 2025 г. в списание npj Emerging Contaminants.

Пералнята е един от най-големите входове на микропластмаса към водите. Да я спреш там струва несравнимо по-малко, отколкото да я вадиш после от морето.

Обикновеният филтър работи челно: водата минава напряко през мрежата, а всичко по-едро от отворите остава върху нея. Проблемът е, че точно задържаното после запушва отворите. Налягането расте, потокът намалява и някой трябва да изчисти филтъра, иначе машината спира да се справя.

В домакинството това е решаващо. Филтър, който иска ръчно чистене след всеки трети цикъл, се чисти няколко пъти и после се забравя. Затова инженерният въпрос никога не е бил само колко улавя, а колко дълго продължава да улавя без помощ.

Филтриращите риби като хамсията, сардината и скумрията решават това по друг начин. Водата при тях не минава напряко през ситото, а се плъзга покрай него. Частиците се търкалят по повърхността, вместо да се набият в отворите, и накрая се събират накуп в задната част на устата.

Все едно да издухате трохите настрани по масата, вместо да ги натискате в цедката. Конусовидната форма на бонския филтър прави същото с водата от пералнята: тя завива покрай мрежата, влакната се плъзгат заедно с нея, а отворите остават свободни.

Тук числото, което обикаля мрежите, заслужава уточнение. Цитира се, че едно пране пуска до 700 000 синтетични влакна. Стойността идва от изследване на Имоджен Напър и Ричард Томпсън от Университета в Плимут, публикувано през 2016 г. в Marine Pollution Bulletin.

В същото изследване обаче 700 000 е горната граница, измерена при шест килограма чист акрил. Смес от полиестер и памук пуска около 137 000 влакна на пране. Числото, с което заглавията работят, е най-лошият случай, а не средният ден в банята. Порядъкът пак е стотици хиляди.

Филтърът е изпитан на лабораторна постановка с отпечатани входни и изходни модели, а не вграден в истинска пералня. Екипът е подал заявка за патент в Германия и сега търси производител. Между прототипа и машината в магазина стоят години инженерна работа по налягане, обем вода и място в корпуса.

Регулацията върви отделно и по-бързо. От 1 януари 2025 г. Франция изисква филтър за микровлакна във всяка нова пералня, продадена в страната. Общоевропейско задължение все още няма, но се обсъжда. Ако то дойде, ще важи и за България, където пречиствателните станции също не улавят напълно влакна с такъв размер.