Южна Корея забрани фермите, в които се добива жлъчка от мечки

Индустрията не е започнала с бракониери. През 1981 г. южнокорейското правителство само внася близо 500 мечки и ги раздава на планинските села, за да изкарват пари. Замисълът е бил стопански: мечката расте, жлъчката ѝ се продава на традиционната медицина, селото печели.

Четиридесет и пет години по-късно същата държава сложи край. От 1 януари 2026 г. развъждането, държането и добивът на жлъчка от мечки в Южна Корея са незаконни. Гратисният период за фермерите изтече на 30 юни 2026 г., а нарушението вече се наказва с до пет години затвор или глоба до 50 милиона вона, около 32 000 долара.

Законовата част стана за един ден. Местата, където да отидат мечките, се строят вече години и още не достигат.

Жлъчката на мечката се използва в традиционната медицина от векове, а през осемдесетте години търсенето беше достатъчно, за да превърне животното в стока. В пика си фермите в страната държаха около хиляда мечки. Животните прекарваха живота си в тесни клетки, а жлъчка се вземаше многократно от едно и също животно.

Международният натиск започна още през деветдесетте, но решителната стъпка дойде отвътре. През 2022 г. правителството, фермерите и природозащитните организации се споразумяха отрасълът да бъде прекратен постепенно. Законовата част последва.

Тук едно уточнение спестява объркване. Забраната не е отделен специален закон, а промяна в съществуващия Закон за опазване и управление на дивата природа, приета през декември 2023 г. и влязла в сила от началото на 2026 г. Отделният специален закон в Южна Корея от същия период е за консумацията на кучешко месо. Двата често се смесват.

Тук е и неудобната част от новината. Към края на юни 2026 г. по данни на министерството 219 мечки все още се намират в девет ферми. Те вече са защитени от закона, но физически са на същото място, където бяха и преди.

Причината е проста аритметика. Държавният приют в Гурие, открит на 30 септември 2025 г. и управляван съвместно със Службата за националните паркове, е строен за 49 мечки. Вторият голям приют в Сочон е предвиден за 70 животни, но след наводнение се очаква да отвори чак през 2027 г. Дотогава организации като „Зелена Корея“, Корейската асоциация за хуманно отношение към животните и международни фондации търсят места, включително извън страната.

На българския читател това му звучи познато. Мечките, водени по площадите с халка в носа, бяха забранени със закон през 1998 г. Последните три обаче бяха иззети едва през 2007 г., защото дотогава нямаше къде да отидат.

Мястото се появи в Рила. Паркът край Белица е открит през 2000 г. от австрийската организация „Четири лапи“ заедно с фондация „Брижит Бардо“ върху дванадесет хектара гора. Той продължава да приема мечки, отнети от лоши условия в региона, четвърт век след като беше построен за един-единствен български проблем.

Поуката е същата и на двете места. Забраната е бързата половина на работата и тя се вижда в новините. Бавната половина е гора, ограда, ветеринар и издръжка за животни, които ще живеят още двадесет години. Тя почти никога не влиза в заглавие.