Болните от рак на белия дроб, ваксинирани срещу COVID-19 в началото на лечението, са живели 37 месеца вместо 21

Из мрежите се върти твърдение, че мРНК ваксина срещу рак е удвоила преживяемостта при рак на белия дроб. Истината е по-странна. Ваксината в това изследване не е срещу рак. Тя е същата противоковидна ваксина, която стотици милиони хора вече са получили.

На 22 октомври 2025 г. в списание Nature излезе анализ на екип от Университета на Флорида и онкологичния център MD Anderson в Хюстън. Изследователите са прегледали над 1000 досиета на пациенти, лекувани между 2019 и 2023 г. После са потърсили кои от тях случайно са получили противоковидна мРНК ваксина в първите сто дни от началото на имунотерапията.

При рака на белия дроб разликата е между малко над три години и малко под две. Това е разлика, която се вижда с просто око в данните, и точно затова заслужава да бъде проверена както трябва.

Всички в анализа са били на имунотерапия с инхибитори на контролните точки. Това са лекарства, които не убиват тумора директно. Те свалят спирачките, с които туморът заглушава имунната система, за да може тя сама да свърши работата. При част от болните такова лечение действа забележително, при друга част не действа изобщо.

Част от пациентите междувременно са били ваксинирани срещу COVID-19, просто защото това се е случвало по същото време. Именно тази група е сравнена с останалите. При рака на белия дроб 180 ваксинирани са съпоставени със 704 неваксинирани, а при метастатичния меланом 43 срещу 167.

Тук е и разликата с новините за мРНК ваксини срещу рак. Онези разработки се правят по мярка на конкретния тумор и още се изпитват. В това изследване няма нищо направено по мярка: има обикновена противоковидна ваксина, попаднала случайно в подходящия момент.

Обяснението, което авторите предлагат, е следното. Ваксината предизвиква силна обща тревога в имунната система, включително изхвърляне на интерферон от първи тип. Тази тревога не е насочена срещу тумора, но вдига цялата система на крак.

Представете си охранител, който е свикнал с тихия шум в сградата и подминава един натрапник. Пожарната аларма не сочи натрапника. Тя просто кара охранителя да тръгне и да огледа, а тогава той го вижда. По същия начин така наречените студени тумори, които имунната система подминава, стават забележими.

Тази част не е само предположение върху досиета. Екипът я е проверил и в опити с мишки, и чрез измервания при здрави доброволци, където ефектът върху имунните клетки е наблюдаван директно.

Измерено е следното: медианната обща преживяемост при рак на белия дроб е 37,3 месеца във ваксинираната група срещу 20,6 месеца при останалите, а делът на живите след три години е 55,7% срещу 30,8%. При меланома медианата във ваксинираната група още не е достигната, а тригодишната преживяемост е 67,6% срещу 44,1%.

Изследването обаче гледа назад в досиета, а не разпределя пациентите на случаен принцип. Затова остава един упорит въпрос: кой отива да се ваксинира. Човек, който се чувства достатъчно добре и има достъп до личен лекар, се ваксинира по-лесно от изтощения от болестта. Ако така е станало и тук, част от разликата идва от състоянието на пациентите, а не от ваксината.

Самите автори казват точно това и вече подготвят проспективно изпитване на случаен принцип. Едва то може да раздели двете обяснения. Дотогава честната формулировка е, че е измерена силна връзка, чиято причина не е установена.