ПробивНаука

Перо, открито в изпражнения на тиранозавър, може да обясни как птиците оцеляха след астероида

Във вкаменени изпражнения от Монтана томографски скенер намери пера, птичи костици и рибни люспи от последната храна на плячката. Авторите допускат, че непромокаемото и топло оперение е помогнало на част от птиците да преживеят удара на астероида.

4 мин четене
Вкаменено птиче перо в едър план, отпечатано в тъмен камък, с ясно видими тънки нишки
Вкаменено птиче перо в едър план, отпечатано в тъмен камък, с ясно видими тънки нишкиИлюстрация: Futuria

Буцата, прибрана от пластовете на формацията Хел Крийк в северната част на Монтана, изглеждаше като обикновен камък. В лабораторията се оказа, че е вкаменено изпражнение, наричано копролит. А когато образецът влезе в томографски скенер, вътре изплуваха пера, късчета от птичи крак и дребни рибни люспи.

Находката е описана на 10 септември 2026 г. в списание Current Biology. Водещ автор е Джингмай О'Конър, куратор на вкаменени влечуги във Фийлд мюзиъм в Чикаго, а в екипа участват и колеги от Университета на Вашингтон. Копролитът е на около 66 милиона години, от края на Кредата, непосредствено преди удара на астероида. Едно от перата вътре е запазило триизмерната си структура. Авторите го определят като едно от най-добре запазените пера от епохата на динозаврите.

Почти всички пера от онази епоха стигат до нас сплескани в скала. Това е запазило обема си, вътре в изпражнение на хищник.

Разликата между отпечатък на перо и самото перо

Перата от мезозоя обикновено се намират в утаечни скали и натискът на пластовете ги е сплескал. Остава очертанието, а вътрешната подредба на власинките се губи. Все едно цвете, изсушено между страниците на книга: формата се вижда, обемът го няма.

Тук случаят е друг. За да видят какво има в буцата, без да я разбиват, изследователите използваха микрокомпютърна томография, съкратено микро-КТ. Апаратът прави хиляди рентгенови снимки на тънки срезове през образеца, а компютърът ги сглобява в обемен модел. Така в скенера се появиха няколко пера, костици от птичи крак и рибните люспи.

Какво разчете екипът в устройството на перата

Изследването показва, че част от кредните птици вече са носили пера с устройство, близко до днешното. Според описанието на находката по едно и също тяло може да са се срещали и пера от съвременен тип, и по-примитивно оперение. Устройството на перото решава две неща: дали птицата остава суха и колко топлина задържа.

Самата плячка е определена като хесперорнитиформа (Hesperornithiformes), изчезнала група водни птици, които са се гмуркали за храна. Изводът се опира на устройството на перата и на съпътстващите птичи останки. Пълен скелет обаче няма, затова вид не може да бъде посочен. Рибните люспи в копролита са от последната храна на самата птица. Такава храна отговаря на живот във водата.

Защо от всички динозаври са останали само птиците

Преди около 66 милиона години астероид удари Земята и изтри около 75 процента от живота на планетата, посочва съобщението на Университета на Вашингтон. Птиците са единствената линия динозаври, която продължава и днес, но част от тогавашните птичи родове също изчезнаха. Кое отдели оцелелите, остава един от трайните въпроси в палеонтологията.

Хипотезата на авторите е, че предимство са дали две свойства на перата: да отблъскват водата и да задържат топлината. Птица с плътно, непромокаемо оперение е можела да остане суха и топла в месеците след удара, когато прахът затъмни небето и температурите паднаха. А във водата е продължило да има храна. Находката подсказва, че подходящото устройство на перата вече е съществувало преди удара.

Границата тук трябва да е ясна. Измерено е това, което лежи в копролита: перата, костиците и люспите. Обяснението за оцеляването остава хипотеза, изградена по сравнение, а не по пряка проверка. Един копролит не може да покаже какво се е случвало с птичите популации през месеците след удара. Самите автори представят непромокаемостта и топлоизолацията като възможен принос, не като доказана причина.

Кой е оставил копролита, още не е ясно

Копролитът е оставен от голям хищен динозавър. Кой точно, по самия образец не може да се каже. Възможностите са две: Tyrannosaurus rex и Nanotyrannus. Дали Nanotyrannus е отделен род, или млад екземпляр от същия вид, е спорен въпрос в палеонтологията. В образеца няма зъб или кост на хищника, по които спорът да се реши, затова сигурното твърдение е по-общо: копролит на тиранозавър.

Второто уточнение е за краткото изречение, с което новината обиколи мрежата: „тиранозавър глътнал цяла гмуркаща се птица“. Копролитът съдържа разглобени и частично смлени останки. Той показва, че хищникът е изял голяма част от тялото на птицата, но не и че я е погълнал цяла. И още едно ограничение: образецът е само един и е силно необичаен. Той добавя още едно наблюдение към спора за оцеляването, без да го приключва.

  • Възраст: около 66 милиона години, от края на Кредата
  • Място: формацията Хел Крийк, северната част на Монтана
  • Публикация: Current Biology, 10 септември 2026 г., водещ автор Джингмай О'Конър
  • Съдържание на копролита: няколко пера, костици от птичи крак и дребни рибни люспи
  • Плячка: хесперорнитиформа, изчезнала група гмуркащи се птици
  • Хищник: голям тиранозавър, възможностите са Tyrannosaurus rex и Nanotyrannus

Източници

Бюлетинът на Futuria

Получавай бъдещето в пощата си.

Всяка неделя сутрин: шестте истории от седмицата в едно кратко писмо. Без шум, без паника, без реклама.