Перо, открито в изпражнения на тиранозавър, може да обясни как птиците оцеляха след астероида

Буцата, прибрана от пластовете на формацията Хел Крийк в северната част на Монтана, изглеждаше като обикновен камък. В лабораторията се оказа, че е вкаменено изпражнение, наричано копролит. А когато образецът влезе в томографски скенер, вътре изплуваха пера, късчета от птичи крак и дребни рибни люспи.

Находката е описана на 10 септември 2026 г. в списание Current Biology. Водещ автор е Джингмай О'Конър, куратор на вкаменени влечуги във Фийлд мюзиъм в Чикаго, а в екипа участват и колеги от Университета на Вашингтон. Копролитът е на около 66 милиона години, от края на Кредата, непосредствено преди удара на астероида. Едно от перата вътре е запазило триизмерната си структура. Авторите го определят като едно от най-добре запазените пера от епохата на динозаврите.

Почти всички пера от онази епоха стигат до нас сплескани в скала. Това е запазило обема си, вътре в изпражнение на хищник.

Перата от мезозоя обикновено се намират в утаечни скали и натискът на пластовете ги е сплескал. Остава очертанието, а вътрешната подредба на власинките се губи. Все едно цвете, изсушено между страниците на книга: формата се вижда, обемът го няма.

Тук случаят е друг. За да видят какво има в буцата, без да я разбиват, изследователите използваха микрокомпютърна томография, съкратено микро-КТ. Апаратът прави хиляди рентгенови снимки на тънки срезове през образеца, а компютърът ги сглобява в обемен модел. Така в скенера се появиха няколко пера, костици от птичи крак и рибните люспи.

Изследването показва, че част от кредните птици вече са носили пера с устройство, близко до днешното. Според описанието на находката по едно и също тяло може да са се срещали и пера от съвременен тип, и по-примитивно оперение. Устройството на перото решава две неща: дали птицата остава суха и колко топлина задържа.

Самата плячка е определена като хесперорнитиформа (Hesperornithiformes), изчезнала група водни птици, които са се гмуркали за храна. Изводът се опира на устройството на перата и на съпътстващите птичи останки. Пълен скелет обаче няма, затова вид не може да бъде посочен. Рибните люспи в копролита са от последната храна на самата птица. Такава храна отговаря на живот във водата.

Преди около 66 милиона години астероид удари Земята и изтри около 75 процента от живота на планетата, посочва съобщението на Университета на Вашингтон. Птиците са единствената линия динозаври, която продължава и днес, но част от тогавашните птичи родове също изчезнаха. Кое отдели оцелелите, остава един от трайните въпроси в палеонтологията.

Хипотезата на авторите е, че предимство са дали две свойства на перата: да отблъскват водата и да задържат топлината. Птица с плътно, непромокаемо оперение е можела да остане суха и топла в месеците след удара, когато прахът затъмни небето и температурите паднаха. А във водата е продължило да има храна. Находката подсказва, че подходящото устройство на перата вече е съществувало преди удара.

Границата тук трябва да е ясна. Измерено е това, което лежи в копролита: перата, костиците и люспите. Обяснението за оцеляването остава хипотеза, изградена по сравнение, а не по пряка проверка. Един копролит не може да покаже какво се е случвало с птичите популации през месеците след удара. Самите автори представят непромокаемостта и топлоизолацията като възможен принос, не като доказана причина.

Копролитът е оставен от голям хищен динозавър. Кой точно, по самия образец не може да се каже. Възможностите са две: Tyrannosaurus rex и Nanotyrannus. Дали Nanotyrannus е отделен род, или млад екземпляр от същия вид, е спорен въпрос в палеонтологията. В образеца няма зъб или кост на хищника, по които спорът да се реши, затова сигурното твърдение е по-общо: копролит на тиранозавър.

Второто уточнение е за краткото изречение, с което новината обиколи мрежата: „тиранозавър глътнал цяла гмуркаща се птица“. Копролитът съдържа разглобени и частично смлени останки. Той показва, че хищникът е изял голяма част от тялото на птицата, но не и че я е погълнал цяла. И още едно ограничение: образецът е само един и е силно необичаен. Той добавя още едно наблюдение към спора за оцеляването, без да го приключва.

• Възраст: около 66 милиона години, от края на Кредата
• Място: формацията Хел Крийк, северната част на Монтана
• Публикация: Current Biology, 10 септември 2026 г., водещ автор Джингмай О'Конър
• Съдържание на копролита: няколко пера, костици от птичи крак и дребни рибни люспи
• Плячка: хесперорнитиформа, изчезнала група гмуркащи се птици
• Хищник: голям тиранозавър, възможностите са Tyrannosaurus rex и Nanotyrannus