Седем от всеки десет американци с рак доживяват пет години след диагнозата. През 70-те бяха под половината

В средата на 70-те години диагнозата рак в САЩ означаваше приблизително хвърляне на монета. Малко под половината диагностицирани бяха живи пет години по-късно. Днес живи са седем от всеки десет.

Числото идва от годишния доклад „Cancer Statistics, 2026“ на Американското онкологично дружество, публикуван на 13 януари 2026 г. в списание CA: A Cancer Journal for Clinicians с водещ автор Ребека Сийгъл. Петгодишната относителна преживяемост при всички ракови заболявания взети заедно достига 70% за хората с диагноза между 2015 и 2021 г. Това е първият път, когато този показател стига дотам.

Едно уточнение върви заедно с числото и не е дребно: то е за Съединените щати.

Преживяемостта се пресмята от национални ракови регистри, всеки със свой обхват и своя методика. Затова 70% е американско число, не световно.

За да се сметне петгодишна преживяемост, някой трябва да е записал всяка нова диагноза в дадена територия, да е проследил всеки от тези хора пет години напред и да знае кой е починал и от какво. Това се прави от раков регистър и е бавна, скъпа държавна работа.

Страните, чиито регистри покриват цялото население, могат да извадят такова число. Много страни нямат регистър изобщо. А там, където има, обхватът, определенията и качеството на проследяването се различават. Сборът от несравними числа не дава световно число, дава илюзия за такова.

Затова международните сравнения се правят по отделен вид рак и по отделна страна, а докладът на Американското онкологично дружество се представя за това, което е: американски доклад с американски данни.

Общото движение е на два етапа: 49% за диагностицираните в средата на 70-те, 63% в средата на 90-те и 70% сега. Интересното е разпределението на последната част от този напредък.

Спрямо средата на 90-те миеломът, рак на плазмените клетки в костния мозък, се вдига от 32% на 62%. Ракът на черния дроб от 7% на 22%. Метастазиралият меланом, тоест кожният рак, стигнал до други органи, от 16% на 35%. Метастазиралият рак на ректума от 8% на 18%. Ракът на белия дроб, разпространен до съседни структури, от 20% на 37%, а метастазиралият рак на белия дроб от 2% на 10%.

Същото се вижда и по стадии, независимо от вида. При заболяване, стигнало до съседни органи, преживяемостта се вдига от 54% на 69%. При вече метастазирало от 17% на 35%.

Тези проценти са ниски и остават ниски. Но 2% и 10% са различни светове за човек, който току-що е чул диагнозата си.

Първо какво означава думата „относителна“. Тя сравнява болните с хора на същата възраст и пол без рак, за да не се броят като загуба от рака смъртите по всякакви други причини. Иначе показателят би падал само защото населението остарява.

И тук идва капанът. Петгодишната преживяемост се вдига автоматично, ако започнеш да откриваш рака по-рано, дори ако нито един човек не живее и ден повече. Часовникът просто тръгва по-рано. Вдига се и ако скринингът намери повече бавни тумори, които никога не биха убили никого.

Затова числото, което не може да бъде подлъгано, е друго: колко души умират. Смъртността от рак в САЩ е спаднала с 34% спрямо върха си през 1991 г. В избегнати животи това са 4,8 милиона души до 2023 г., от които около 3,26 милиона мъже и 1,56 милиона жени.

Голяма част от този спад не е медицинска. Делът на пушачите в САЩ пада от 42% през 1964 г. до 11% през 2023 г. Отделно докладът приписва 174 000 предотвратени смъртни случая между 2010 и 2019 г. на подобренията в самото лечение.

Преживяемостта се подобрява, но броят на болните расте. За 2026 г. в САЩ се очакват 2 114 850 нови случая на рак и 626 140 смъртни случая, тоест около 5800 нови диагнози и 1720 смъртни случая на ден. Рискът човек да чуе такава диагноза някога през живота си е приблизително един на трима.

Заболеваемостта от рак на простатата расте с 2,9% годишно, а при вече разпространените форми расте по-бързо: 4,6% при засегнати съседни структури и 5,6% при метастазирал. Ракът на гърдата се увеличава с 1% годишно между 2013 и 2022 г., като най-бързо при жените под 50 години.

И накрая разликите между хората в една и съща страна. При рак на бъбрека, черния дроб, стомаха и матката смъртността сред коренното население на САЩ е около два пъти по-висока, отколкото сред белите американци. Средното число за страната крие такива разлики, а точно те са това, което следващите двадесет години имат да оправят.