1,25 милиона слънчеви инсталации в Германия показаха, че панелите остаряват почти двойно по-бавно, отколкото се смяташе

Представете си покрив в Германия с панели, монтирани през 2009 г. По оценката, с която индустрията работеше досега, той трябва да е загубил около 16% от първоначалната си мощност. По числото, измерено сега по реални данни, е загубил около 9%.

Разликата идва от изследване, публикувано в списание Energy Economics през 2026 г. Автори са Диего Алехандро Прието Мело, Кристин Хофман и Феликс Мюсгенс от Бранденбургския технически университет Котбус-Зенфтенберг, заедно с Иън Стафел от Imperial College London. Те са проследили 1,25 милиона фотоволтаични системи в Германия с обща мощност 34 гигавата за период до 16 години.

Скоростта, с която панелът губи мощност, се нарича деградация и се мери в проценти на година. Числото изглежда дребно, но то определя дали инвестицията се изплаща за дванадесет години или за осемнадесет. Определя и колко нови мощности трябва да строиш само за да останеш на място.

Досегашните оценки идваха от малки извадки. Най-голямото предишно изследване е обхванало 4165 инсталации, а типичният период на наблюдение е между две и седем години. Все едно да прецениш колко издържа един автомобил, като измериш три таксита в продължение на две години.

Кратките периоди имат и втори недостатък, който новите данни правят видим. Спадът не е равномерен: на десетата година системата губи мощност между 7 и 13 на сто по-бавно, отколкото когато е била нова. Наблюдението само в началото хваща тъкмо най-стръмната част и я приема за средна за целия живот.

Германия има това, което липсва другаде: заради схемата за изкупуване на ток всяка инсталация отчита произведеното. Не е нужно ново измерване. Данните съществуват от петнадесет години.

Панелът е сандвич: силициеви клетки, залепени между стъкло и защитно фолио, с метални контакти между тях. Слънцето, топлината и влагата разяждат тъкмо тези слепвания. Фолиото пожълтява и пропуска по-малко светлина, по клетките се появяват микропукнатини, контактите корозират, а понякога слоевете се разлепват.

Изследването измерва и кое ускорява процеса. Всеки ден на екстремна горещина или на силен студ отнема между 0,038 и 0,101% от годишното производство. Същото прави и всеки микрограм фини прахови частици във въздуха. Дъждът почти няма ефект. Топлината вреди все повече с възрастта на системата, а студът и замърсяването удрят по-силно новите.

Има и една находка, която противоречи на очакваното. Големите инсталации над 30 киловата се износват с около една трета по-бързо от малките покривни. „Големите фотоволтаични централи не могат просто да се третират като уголемен покрив“, казва Прието Мело пред pv magazine.

След двадесет години и при спад от 0,59% на година панелът дава около 90% от началната си мощност. При старата оценка би давал около 80%. Тази разлика се превръща в пари по два начина.

Първият е подмяната. За да задържи наличната си мощност, Германия трябва да инсталира по 2,3 гигавата годишно вместо предполаганите досега до 4,5 гигавата. Вторият е сметката за остаряване: до 2040 г. тя излиза с около 638 милиона евро на година по-ниска, отколкото се предвиждаше. Цената на тока от слънце пада с 4,8% спрямо предишните допускания.

Данните са само германски. Германският климат е умерен, а изследването сочи тъкмо горещината като фактор, който се засилва с времето. Дали същите проценти важат за Испания, Индия или България, тук не се измерва.

Второ, измерва се произведеният ток, не състоянието на самия панел. Замърсено стъкло, пораснало дърво или остарял инвертор изглеждат в данните точно като износване на модулите.

И трето, шестнадесет години не са тридесет. За най-старите системи в извадката има реални измервания, за последната трета от очаквания им живот все още няма. Твърдението, че панелите ще издържат двойно по-дълго, е разумно продължение на кривата, а не измерен факт.