33 дни блокада в пристанището на Cargill накараха Бразилия да отмени собствения си указ за три амазонски реки

На 22 януари 2026 г. жители на Долен и Среден Тапажос пресрещнаха зърнен шлеп насред реката. После влязоха в терминала на американската компания Cargill в град Сантарем, щата Пара, и останаха вътре. Излязоха 33 дни по-късно, след като правителството отмени указа, срещу който бяха дошли.

Броят на участниците се посочва различно. Mongabay съобщава за 800 до 900 души в началото на февруари, а бразилски медии пишат за около 1200 души от четиринайсет народа от Долен и Среден Тапажос, заедно с водачи на каяпо, панара и мундуруку.

През август 2025 г. президентът Лула да Силва подписа указ 12.600/2025. Той предвиждаше проучвания за концесия на хидропътищата по три амазонски реки: Тапажос, Мадейра и Токантинс. Концесионерът щеше да поеме поддръжката на плавателността: драгиране, сигнализация и управление на трафика.

Целта е реките да станат плавателни целогодишно за големи шлепове със соя и царевица от вътрешността до атлантическите пристанища. Cargill е сред компаниите, които печелят най-много от това. Според Amazon Watch по Тапажос вече минават около 41 милиона тона товари годишно.

Драгирането не разширява реката, а я задълбава. Все едно селски път да стане магистрала: трасето е същото, но графикът, товарът и скоростта са други. Точно затова спорът не е за един шлеп повече, а за режима на цялата река.

Протестиращите изтъкнаха един конкретен пропуск: засегнатите общности не са били консултирани, въпреки че бразилската конституция изисква свободно, предварително и информирано съгласие. Спорът тръгна от процедурата, а не от инженерството, и това се оказа по-силната позиция.

Правителството отстъпи на два пъти. На 6 февруари първо спря действието на указа. Отговорът на Алесандра Корап Мундуруку дойде веднага: „Спирането беше недостатъчно. То не гарантира нито правата ни, нито живота ни, нито реката ни.“ Окупацията продължи.

На 23 февруари дойде пълната отмяна. Съобщиха я Гилерме Боулос, министърът начело на Генералния секретариат на президентството, и министърката на коренните народи Соня Гуажажара. „Това е правителство, готово да отмени собственото си решение, когато разбере и признае позицията им“, каза Боулос.

Тук идва трезвата част. През юни 2026 г. Министерството на пристанищата и летищата потвърди, че проучванията за концесиите по Тапажос, Токантинс и Мадейра вървят по график. Работата може да продължи по общата рамка за инвестиционни партньорства, без да е нужен отделен указ.

Националният секретар по хидропътища и корабоплаване Ото Бурлие обяви търгове за шест речни концесии през първото полугодие на 2027 г. В списъка са Парагвай, Мадейра, Токантинс, Тапажос, така наречената Зелена хидропътна линия и хидропътят на Лагоа Мирим.

Разликата все пак е реална. Преди отмяната проектът вървеше по вече разчистен път. Сега нов указ ще иска по-широка политическа подкрепа и съгласуване с министерството на коренните народи, преди изобщо да излязат тръжните документи. Спечелени са време и право на глас.

Не е ясно дали консултацията с крайречните общности ще се проведе преди търговете, нито в какъв формат. Не е публикуван и нов график, който да отчита забавянето. Дали февруарската победа ще се окаже отсрочка или обрат, ще се разбере през първата половина на 2027 г.

Указът падна за 33 дни. Проектът зад него не падна: търговете за шест речни концесии остават насрочени за първото полугодие на 2027 г.